Бизнесът със самолетни билети беше в застой. От както световната криза се разрастна Пикасо нямаше никаква работа. По цял ден му се налагаше да седи пред гишето и да чака някой да си купи билет. За нещастие обаче на ден нямаше повече от четири-пет човека, които пътуваха. Така той скучаеше постоянно без да има какво да прави. Един ден обаче пред него на гишето за самолетни билети застана един господин, който му изглеждаше много познат. В следващия момент Пикасо осъзна, че това беше собственикът за компанията за билети.
- Здравей, моето момче. - каза г-н Калпаков. - Искам да разговарям с теб, но ще бъде на саме. Ела след днешния работен ден в кабинета ми.
- Ами добре г-н Калпаков. - отвърна Пикасо. - Станало ли е нещо?
- Не приятелю, нищо не е станало, просто искам да поговоря с теб за бизнеса със самолетни билети.
На Пикасо му се стори много странно изненадващото посещение на неговия началник, но нямаше какво да прави. Много скоро щеше да разбере целта на срещата, която му беше насрочил г-н Калпаков. Дали щеше да го уволни? Или пък щеше да намали заплатата му? При кризата и тъй като бизнесът с билети не вървеше добре тези неща му изглеждаха доста логични. И така Пикасо се приготви за съобщението, че той вече няма да продава самолетни билети и че ще трябва да си търси друга работа...
След като мина около половин час, Пикасо започна да се развеселява. Така или иначе по цял ден седеше без да общува с никого и работата му беше станала доста неприятна. Той следваше авиация в Технически Университет и така беше намерил своята работа, но сега работата в баничарницата му изглеждаше доста по-приятна отколкото да стой пред гишето за билети и да скучае. Скоро дойде и края на работния ден и Пикасо отиде директно в офиса на г-н Калпаков.